През 2018 г. отново ще има субсидирана заетост, а не квалификация
И през 2018 година страната ще работи на пазара на труда най-много посредством субсидирана претовареност, написа в разбор Зорница Славова от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Националният проект за деяние по заетостта за 2018 година планува краткотрайна претовареност за 18 хиляди души и образование на 11 хиляди – всичко за 73 млн. лв..
Спрямо предходната година общата сума е същата, написа анализаторът. Структурата на разноските също е сходна - 77% (56 млн. лева.) от парите ще бъдат изхарчени за стратегии за непосредствено основаване на претовареност, 5% (4 млн. лева.) за обучителни стратегии, а останалите – за комбинирани.
Интересно е, че трите най-големи стратегии, макар че са замислени да обезпечават и образования (ясно очевидно от от имената на двете от тях), ще основават единствено субсидирана претовареност и през 2018 година.
Това са „ Национална стратегия за претовареност и образование на хора с трайни увреждания ” (9 млн. лева.), „ Регионални стратегии за претовареност ” (8 млн. лева.) и „ Програма за образование и претовареност на дълготрайно безработни лица ” (7 млн. лева.), които ще основат краткотрайна претовареност на близо 6 хиляди души и ще обучат и квалифицират тъкмо 0 души.
Най-много средства за образования пък са по линия на стратегиите със обществените сътрудници (синдикати и работодателски организации) – 10 млн. лева за образование на близо 8 хиляди души и претовареност на 3 хиляди.
Проблемът е, че въпреки пазарът на труда в страната да се развива добре, а заетостта да означи връх през 2017 година, държавата продължава да субсидира претовареност, която освен се е потвърдила като неефективна, краткосрочна и скъпа мярка, само че и обгръща доста дребна част от безработните.
Дори Министерството на труда откри при първия си и единствен разбор на стратегиите, че те не водят до дълготрайна реализация на пазара на труда, а единствено краткотрайно основават претовареност, която не води до повишение на конкурентоспособността на участващите и след края на стратегиите те още веднъж са безработни... до идната стратегия.
Достатъчно е и да се огледа картината в Европейски Съюз - 75% от средствата за дейна политика на пазара на труда в България са за непосредствено основаване на претовареност (субсидирана заетост), а в Европейски Съюз този дял е 18% по последни данни от 2015 година. За образования в България пък се отделят 12% от средствата при 41% в Европейски Съюз.
Същевременно ученето през целия живот в България е трагично – 2,2% от популацията на възраст 25-64 година взе участие в този развой при 10,8% в Европейски Съюз за 2016 година, а неналичието фрагменти е все по-осезаема. Недостигът на подобаваща работна ръка в промишлеността в България е над двойно по-висок от този в Европейски Съюз и доближава нов връх през четвъртото тримесечие на 2017 година – 38,6% от предприятията не могат да намерят фрагменти при приблизително 17% за Европейски Съюз.
Всичко това демонстрира, че политиките на пазара на труда в България и тази година няма да следват положителните международни и европейски практики. Отново ще залагат на субсидирана претовареност, харчене и отчитане на доста пари и основаване на зависимости на най-уязвимите групи без възможностите им за реализация в действителния бранш да се покачват.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Деляна Петкова
Спрямо предходната година общата сума е същата, написа анализаторът. Структурата на разноските също е сходна - 77% (56 млн. лева.) от парите ще бъдат изхарчени за стратегии за непосредствено основаване на претовареност, 5% (4 млн. лева.) за обучителни стратегии, а останалите – за комбинирани.
Интересно е, че трите най-големи стратегии, макар че са замислени да обезпечават и образования (ясно очевидно от от имената на двете от тях), ще основават единствено субсидирана претовареност и през 2018 година.
Това са „ Национална стратегия за претовареност и образование на хора с трайни увреждания ” (9 млн. лева.), „ Регионални стратегии за претовареност ” (8 млн. лева.) и „ Програма за образование и претовареност на дълготрайно безработни лица ” (7 млн. лева.), които ще основат краткотрайна претовареност на близо 6 хиляди души и ще обучат и квалифицират тъкмо 0 души.
Най-много средства за образования пък са по линия на стратегиите със обществените сътрудници (синдикати и работодателски организации) – 10 млн. лева за образование на близо 8 хиляди души и претовареност на 3 хиляди.
Проблемът е, че въпреки пазарът на труда в страната да се развива добре, а заетостта да означи връх през 2017 година, държавата продължава да субсидира претовареност, която освен се е потвърдила като неефективна, краткосрочна и скъпа мярка, само че и обгръща доста дребна част от безработните.
Дори Министерството на труда откри при първия си и единствен разбор на стратегиите, че те не водят до дълготрайна реализация на пазара на труда, а единствено краткотрайно основават претовареност, която не води до повишение на конкурентоспособността на участващите и след края на стратегиите те още веднъж са безработни... до идната стратегия.
Достатъчно е и да се огледа картината в Европейски Съюз - 75% от средствата за дейна политика на пазара на труда в България са за непосредствено основаване на претовареност (субсидирана заетост), а в Европейски Съюз този дял е 18% по последни данни от 2015 година. За образования в България пък се отделят 12% от средствата при 41% в Европейски Съюз.
Същевременно ученето през целия живот в България е трагично – 2,2% от популацията на възраст 25-64 година взе участие в този развой при 10,8% в Европейски Съюз за 2016 година, а неналичието фрагменти е все по-осезаема. Недостигът на подобаваща работна ръка в промишлеността в България е над двойно по-висок от този в Европейски Съюз и доближава нов връх през четвъртото тримесечие на 2017 година – 38,6% от предприятията не могат да намерят фрагменти при приблизително 17% за Европейски Съюз.
Всичко това демонстрира, че политиките на пазара на труда в България и тази година няма да следват положителните международни и европейски практики. Отново ще залагат на субсидирана претовареност, харчене и отчитане на доста пари и основаване на зависимости на най-уязвимите групи без възможностите им за реализация в действителния бранш да се покачват.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Деляна Петкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ